ЗАПÒРНИК, мн. -ци. Диал. Момък, който е искал за жена някоя мома, преди тя да се ожени за другиго; любовник. – Сестро, Калино, Калино, / откачи сребро от глава / да не трескоти, грооти: / гора е пълно с айдуци, / в айдуци, айдук Никола, / твойо първи запорник. Нар. пес., СбНУ ХLV, 350.