ЗАПОСТАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запосталèя, -èеш, мин. св. запосталя̀х, прич. мин. св. деят. запосталя̀л, -а, -о, мн. запосталèли, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. за животно – ставам слаб и мършав; изпосталявам. Който впряга млади даначета в плуг или рало и в кола, не прави добре, защото ще запосталеят и ще останат слаби и неспособни после за работа. Ступ., 1875, бр. 4, 30. – Стоене, синко Стоене, / що ти й конче запряло, / запряло, запосталяло, / дали й йот лошо гледане, / или й йот много каране. Нар. пес., СбНУ ХХV, 129. Залюбих любе далеко, / през девет села в десето – / три дни е пътя до него, / пък аз си за ден отадям, / отадям и си довадям, / затуй ми конче запряло, / запряло, запосталяло. Нар. пес., СбНУ ХХV, 98. Запосталява человек, кога пие топла вода, кога често се горещи и се скорби, кога или не спи, или много спи. П. Берон, БРП, 129.
– Друга форма: запусталя̀вам.