ЗАПОТЍРВАМ, -аш, несв.; запотѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Захвърлям нещо със сила или небрежно надалече; запращам2, запокитвам, запофичвам. (Профучава нещо над главата им). М и л к о: – Като че някой камък запотири... Ц. Церковски, ТЗ, 176. запотирвам се, запотиря се страд.