ЗАПОТРЯ̀БВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. 1. Ставам необходим; потрябвам, дотрябвам, затрябвам. Как да ти дам писалката си? Ако ми запотрябва, с какво ще пиша?
2. Пренебр. Само в мин. (обикн. мин. неопред. и мин. предв.). Обикн. в отриц. или възклиц. изр. Не ми е нужно, необходимо, не желая, не ме интересува нещо. – А бе вие луди ли сте! – врътва глава Събчо и се засмива. – Кому е запотрябвало да пробива земята. Пък и може ли да се пробие! Ст. Даскалов, ЗС, 140.