ЗАПОТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запотя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам изпотяване, поява на пот у човек или животно; изпотявам. Дрехите трябва да бъдат леки, по-свободни, да не запотяват тялото.
2. Причинявам поява на влага по някакъв предмет (обикн. стъклен). Росното шосе матово лъщеше. В кабината беше хладно и дъхът ни запотяваше стъклата. А. Попов, МП [еа]. запотявам се, запотя се страд.
ЗАПОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; запотя̀ се св., непрех. 1. За човек или животно – покривам се с пот; изпотявам се. От запалените два големи огъня от дебели сухи клонища бе светло като ден и доста горещо. Близкостоящите дори се бяха зачервили и запотили и се дърпаха назад, за да сторят място на други, които току-що бяха дошли. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 335. Най-здравата температура е 18-19°С, при която няма риск децата да се простудят, тъй като и при волните си игри те не се запотяват. П. Чолчева, КВД, 549. Взех кобилата и заведох я при другите. Запотила се, запенила по плешки, гърди, слабини. Н. Попфилипов, РЛ, 38.
2. Обикн. за стъкло и др. – покривам се с влага; овлажнявам. Дъждът барабанеше силно по тенекиения покрив, колкото и да триехме стъклата, те се запотяваха мигновено. Й. Радичков, НС 1987 [еа]. Рашо се усмихна и отпи от ракията. Беше студена, току-що извадена от хладилника и чашката се запоти в ръката му. С, 1972, кн. 11, 100. Присъствието на водна пара в издишвания въздух се установява лесно, като се дъхне срещу студен предмет. Той се запотява. Хим. VII кл, 1965, 31.