ЗАПОФЍЧВАМ, -аш, несв.; запофѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Захвърлям нещо със сила небрежно надалече; запращам2, запокитвам, запотирвам. – Охо – пипна той с две ръце трънчето, което го спъна, изскубна го и го запофичи далеч от мястото. Ст. Даскалов, БП, 75. Запофичих камико, та се не виде дек отиде. СбНУ ХIV, 198.
2. Захвърлям, запращам нещо върху някого (Т. Панчев, РБЯд). запофичвам се, запофича се страд.