ЗАПОЧÈВАМ, -аш, несв.; започèна, -еш, мин. св. започèх и започèнах, прич. мин. страд. започèнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; започинам, започенвам. Ние тъй също благодарим и на почтеното настоятелство на народната тук книгопечатница „Отечество“ за улеснението, що ни направи в печатанието на това списание, без което улеснение нито можехме започена изданието му. У, 1870, бр. 3, 48. Преди да започенем нашето пътуване, вам е потребно да знаете някои неща. С. Бобчев, ПОС (превод), 2. Ако захванем от изпръвността на сложните образувания и да ги дирим до днес, ще видим, че тия са започенали от юнашките времена. Ив. Богоров, КН, 1875, кн. 6, 17. Тогай слезна премлада войвода, / тогай слезна низ гора зелена, / та си ойде на свои дворове. / Заведе си Маргита девойкя / и започе сватба да си прави. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 383. Та си Марко мости съградило, / та започел народ да се движи. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 23. Сватовете насядат в най-голямата стая и започеват да пият ракия. СбНУ IХ, 46. започевам се, започена се страд.
ЗАПОЧÈВАМ СЕ несв.; започèна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се; започенвам се, започинам се. Вечерта срещу деня, в който щеше да се започне косовската битва, Мурад беше неутешен, защото вятърът, като духаше от страната на неприятелите, накарваше праха в очите на турците. С. Бобчев, СОИ (превод), 32. В 681-та година Борис станал християнин, направил и народа си християнски; с това ся захваща вторият дял на царуването му и ся започева третият период на българската история. Др. Цанков, КБИ, 37-38.