ЗАПОЧÈНВАМ, -аш, несв.; започèна, -еш, мин. св. започèх и започèнах, прич. мин. страд. започèнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; започевам, започинам. Нашата политическа сгледа бездруго тряба да започне оттам, отдето са започенвали сичките досегашни политически изгледи. Г, 1863, бр. 1, 1. започенвам се, започена се страд.

ЗАПОЧÈНВАМ СЕ несв.; започèна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се; започевам се, започинам се. И така в намесата, която има да стане и са вече започенва, подчинените славяни ще занимаят на първа степен европейската дипломация. СПл, 1876, бр. 6, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)