ЗАПОЧÈНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от започенвам и от започенвам се; започване1, започеване. Когато вече се смръквало, турските войски зели нападателно положение и сполучили да нанесат страшно поражение на сърбите. Това ново започенване произведе ужас в нашите високи кръгове. СПл, 1876, бр. 14, 54.