ЗАПÒЩЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започна да пощя. Запощих главата на детето. запощя се страд. и възвр. Политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да са запощят на припек. Хр. Ботев, Съч. 1929, 116.