ЗАПОЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от запоявам1 и от запоявам се.
ЗАПОЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запоявам2 и от запоявам се. Запояване се нарича този технологически процес, при който металните части се съединяват с помощта на лесно топими сплави, наречени припои. П. Минков и др., ЕФМ, 23. Към ремoнтно-възстановителните работи спадат: шлосеро-механически, електротехнически запоявания, бояджийски и други работи. В. Вълев, ЕА, 178.