ЗАПРА̀ЗВАМ1, -аш, несв.; запрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да празня, да изпразвам; заизпразвам. запразвам се, запразня се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПРА̀ЗВАМ2, -аш, несв.; запрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Запълвам; запразням. Опита се той да изтегли и широката си сабля, да се уравновеси с кръста; но не можа, защото отвореният требник запразни ръцете му. З. Стоянов, ЗБВ III, 271. Запразних гърнето с масло, хамбара с жито. Н. Геров, РБЯ II, 107. запразвам се, запразня се страд.
ЗАПРА̀ЗВАМ3, -аш, св., непрех. Диал. Запразнувам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.