ЗАПРАЗНУ̀ВАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да празнувам. Ванко запразнува своята първа любов. К. Велков, СБ, 36. Мигар утре е Нова година / – запразнувал е много народ. Н. Марангозов, НПС, 82. Веднага след това запразнувахме вземането на изпита. Веселието продължи до късно през нощта.

– Друга (диал.) форма: запрàзнувам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)