ЗАПРАЗНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запразня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Прекъсвам работа или учебни занимания, обикн. във връзка с някакъв празник, ваканция и под. – Изпроводим ли ги [тези празници], запразняваме чак на Вълчите празници. Сега [по Вълчите празници] не е харно да се работи. Г. Краев, Ч, 137. Тя не обръща внимание на думите ми и пита: – Разпуснаха ли ви? Запразнихте ли? – Разпуснаха ни. Запразнихме. Ще отидем на училище след Сурваки. Д. Бозаков, ДС, 7. Кръстьо се обърна към дюкяна си и извади ключа. – А аз запразнявам. Ще отворя дюкяна тогава, когато дойдат братушките. Х. Русев, ПС, 252-253. – А пък те, хората, са си прави, градината трябва да се отвори. Откак запразниха, дечурлигата от квартала тъй и се ровят из прахоляка, няма кой да ги погледне... П. Незнакомов, СП, 78. – От Връбница до неделя Томина нашето училище нали запразнява? Имаме 15 дни разпус. Ил. Блъсков, ДБ, 61.