ЗАПРА̀ШВАМ1, -аш, несв.; запрàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам или изпълвам нещо с прах; запрашавам, напрашвам, праша. Задушен му се стори и градът. Сега, кой знае защо, малкото автомобили минаваха по-често, дигаха повече прах и запрашваха еднакво и людете, и деня. Ст. Чилингиров, РК, 94. Дууна си вияр и ветър, / та ѝ лицето погрози / и ѝ полите запраши. Нар. пес., СбВСтТ, 94. Кахъри, тежки ядове, / дигнете мъгли и прахове / да запрашете слънцето, / слънцето, кой месеца. Нар. пес., СбНУ Х, 22.
2. Покривам с тънък пласт от нещо насипно (брашно, захар, ориз); запрашавам. В Троян и досега съседите пращат в събота в къщата на младоженеца по една голяма прясна пита и шише вино (помагат на хляба), а подаряваните съдове запрашват с тънък слой от ориз. Ив. Хаджийски, БДНН II, 74.
3. Диал. За сняг – навалявам малко и покривам с тънък пласт като прах земята. Вуте бе хванал дирите на белката още когато първият сняг запраши земята. Елин Пелин, Съч. IV, 243.
4. Диал. Прекопавам повторно и заривам царевица, картофи, лозе и под.; възривам, възравям, възпрашвам, загърлям (Н. Геров, РБЯ). запрашвам се, запраша се страд.
ЗАПРА̀ШВАМ СЕ несв.; запрàша се св., непрех. Разг. 1. Покривам се с прах, ставам прашен; запрашавам се, напрашвам се, изпрашвам се. Цял ден чистих и се запраших много. Δ Рови се из тавана и се запраши. Δ Много път днес извървях, уморих се, но трябва да се изкъпя преди лягане, че страшно се запраших.
2. За въздух, пространство – изпълвам се с прах, ставам прашен; запрашавам се. През зимните месеци много хора използват твърдо гориво за отопление и въздухът се запрашва.
3. Безл. запрашва се, запраши се. Вдига се прах, става прашно. Богдан стоеше скрит зад един трън на склона и наблюдаваше околността. Тъкмо по обяд по новомахленския път се запраши. Отначало помисли, че вихрушка се вие и иде, но скоро забеляза, че прахът се дига от конници. К. Петканов, Х, 171. В далечината се запраши, зададе се конник. К. Петканов, ОБ, 140.
ЗАПРА̀ШВАМ2, -аш, несв.; запрàша, -иш, мин. св. -их и запрàшам, -аш, св. 1. Непрех. Разг. Обикн. с предл. към. Отправям се, тръгвам, обикн. бързо, за някъде. Едно от момчетата извика и се хвана за крака. Но време за губене нямаше – то се спусна куцешком след другите и запраши нагоре към помашкия път. Г. Караславов, СИ, 30. Грабвам аз колелото още в три и половина сутринта и запрашвам нагоре. Д. Калфов, ИТШ, 76. Калитко се изкачи в гората. Оттук той можеше всеки миг да запраши из планината. Ив. Хаджимарчев, ОК, 337. Не се мина много и той, качен на колело, запраши към града. Чудомир, Избр. пр, 173.
2. Непрех. Остар. За куршум, камък и др. – отхвръквам, полетявам в някаква посока. Коларят се качи на капрата и шибна конете. Няколко камъни запрашиха по пътя, зачаткаха по колата, която бързо се отдалечаваше. Д. Талев, ЖС, 441. Пушката гръмна; куршумът запраши няколко разкрача от нишана. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. И щом се показахме на отворено, градушка куршуми отблизо и далеч, отправени с викове и псувни, запрашиха наоколо ни. П. К. Яворов, ХК, 151.
3. Прех. Остар. Захвърлям нещо със сила; запращам2, запокитвам, запофичвам, запъждам. Тричков се яви из напречна тясна уличка, огледа забъркалия се в улицата поток от хора и запраши едната бомба нагоре, а другата – надолу. А. Страшимиров, Съч. V, 405.
4. Прех. Остар. Неодобр. Отпращам някого далече; захвърлям2, запокитвам, запращам2. Не, аз не мислех, че дядо владика ще стане причина да ме назначат тъй късно, за да ме запрашат тъдес, та да срещна... о, не съм още влюбен аз, но виждам, че ще преживея нещо чудно. А. Страшимиров, К, 31. запрашвам се, запраша се и запрашам се страд. от запрашвам в 3 и 4 знач.
ЗАПРА̀ШВАМ3, -аш, несв.; запрàшам, -аш, св., прех. Диал. Запитвам. Връвеле [двоица бракя] по пато, връвеле и срещнале еден старец. Запрашале го кое е по-арно и он им рекъл: „А, деца, кривината е по-арна!“. Бракята решиле да прашат и еден по-млад човек и па тръгнале да връват. Нар. прик., СбНУ ХI, 418. запрашвам се, запрашам се страд.