ЗАПРА̀ШВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запрашвам1 и от запрашвам се; запрашаване. Въпреки положителните качества на нишестето работата с него е съпроводена с някои неудобства: силно запрашване на работните помещения. А. Генадиев и др., ТЗ, 95. Санитарно-епидемиологичните учреждения провеждат в населените пунктове системни изследвания на атмосферния въздух във връзка със запрашването и бактериалното му замърсяване. Н. Иванов и др., ГО, 121.
ЗАПРА̀ШВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от запрашвам2 и от запрашвам се.