ЗАПРАШÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запраша1 като прил. Който е покрит или изпълнен с прах; напрашен, прашен. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаячни дрехи, с нечистени, запрашени ботуши, вратът му завързан с една голяма траурна кърпа. Ал. Константинов, БГ, 19. Пред управлението беше спряла волгата на директора и шофьорът изтриваше с жълт парцал запрашените стъкла. Кл. Цачев, В, 101. Образуването на мъглата се улесняваше от кондензационните ядра, които се намират в запрашения въздух на големите градове. Физ. Х кл, 1951, 91. Нейната наклонена повърхност е покрита с кора от замръзнал, запрашен сняг. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 41.