ЗАПРАШÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от запрашен; напрашеност, изпрашеност. Подразни го запрашеността на бюрото и книгите по него, но се ядоса съвсем от запрашеността на пердетата, които при издърпването изпуснаха малки облачета прах.
2. Спец. Количеството прах, което се намира във въздуха. За да се премахне високата запрашеност [в заводи и предприятия], влагата и отровните изпарения, би трябвало да се похарчат малко повече средства. Ст, 1969, бр. 1199, 3.