ЗАПРА̀ЩАМ1, -аш, св., прех. Започна да пращам. Запращах писма – едно след друго, но никакъв отговор не дойде. запращам се страд.
ЗАПРА̀ЩАМ2, -аш, несв.; запрàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Хвърлям със сила нещо надалеч; захвърлям2. Махаше ръце, навеждаше се, вземаше камъни и ги запращаше с все сила върху кучетата. К. Петканов, ОБ, 169. Дара вървешком извива ръка, мъчи се да разкопчае издутия джоб на раницата си. Измъква пипнешком две консервени кутии. Запраща ги встрани край един клек. Бл. Димитрова, Лав., 56. Дъждът валеше и всяка капка беше тежка като разтопено олово и се забиваше в земята, сякаш някой със сълзи и ярост я запращаще срещу земята. А. Дончев, ВР, 263.
2. Неодобр. Отпращам някого далече; захвърлям2, запокитвам. Запратиха го лесничей в Родопите. запращам се, запратя се страд.