ЗАПРАЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запращя̀л, -а, -о, мн. запращèли, св., непрех. Започвам да пращя. Огънят запращява и най-после пламва. Т. Влайков, Пр I, 299. Останала без газ, лампата запращя, жълтеникавото ѝ пламъче се разлюля. Ст. Марков, ДБ, 17. – Отваряй да влезем! – извика силен мъжки глас и една могъща човешка вълна се люшна напред. Театралната врата запращя. А. Каралийчев, НЧ, 168. Биволът наведе глава и захвана да удря една от стените с яките си рога. Сградата се разклати и запращя. Елин Пелин, Съч. IV, 145.