ЗАПРЕВА̀РВАМ, -аш, несв.; запревàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изпреварвам; запреварям2. Млад човек задирвал комшийката си. Като излезла веднъж на пазар, той я запреварил в една тясна уличка и насаме поискал ѝ една цалувка. П. Р. Славейков, БП II, 223. И Габровското училище губеше много в доброто мнение на съотечествениците повън. За да запревари уж тези лоши последствия, училищното настоятелство след тринадесятгодишно управление на училищните работи даде си оставката и настани ся ново настоятелство. П. Р. Славейков, ГУ, 46. Тя [българската черква] ся смутила донейде пак с въцаряванието на сина му [на цар Борис] Владимира, който искаше да направи народа пак идолопоклонници, но баща му, който ся беше дръпнал в един монастир, беше още жив, та запреварил злото, като го свалил от престола. Д. Душанов, ИПХЧ, 151. запреварвам се, запреваря се страд. и взаим.