ЗАПРЕВА̀РЯМ1, -яш, св., прех. Диал. Започна да преварям, да преварявам. запреварям се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПРЕВА̀РЯМ2, -яш, несв.; запревàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Запреварвам. запреварям се, запреваря се страд. и взаим. Бре, ти глупав… Бре, сврака ти изпила ума тебе… – се втурна с разчекнати като вили пръсти срещу него баща му и думите му и пръстите му се запреваряха една пряко друга. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. Ей и куршумите един след други плахо / се запреваряха сред гърлестий сплътен / вой на гранатите. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 306.