ЗАПРЕВЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да превивам. Вятърът запревива клоните на дърветата. запревивам се страд.
ЗАПРЕВЍВАМ СЕ св., непрех. Започна да се превивам. После хорото се разтури и всички се запревиваха от смях, като гледаха как двамата гъбари, отмалели от път и гладни, едва се държаха на краката си. Д. Бегунов, СбХС, 133. Сега е такова времето – започна хлапакът, но додето изрече тези думи, удари върху един камък навредения си пръст и се запревива от болка. А. Каралийчев, ТР, 190. Някои от тях се запревиваха пред него да му благодарят, но повечето се спуснаха към селото, втурнаха се и другите нататък... Д. Талев, С II, 306.