ЗАПРÈГНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от запрегнувам и от запрегнувам се; запрягане. И ако някогаш усетите във вагона някое виене свят, то произлазя често от запрегнуването на пречките и веригите, които сцеляват вагоните. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)