ЗАПРЕМЍТАМ, -аш, св., прех. Рядко. Започна да премитам. – Измети костилките около пейката! Я виж: кочина! На кочина е заприличало! Бързо, че иде господин Ралев! Името на чифликчията стресна стрелочника по-бързо от виковете – нему дължеше назначението си! Хвърли на пейката сигналните байрячета и бързо запремита замърсените плочи. О. Василев, Т, 14. запремитам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)