ЗАПРЕПЪ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да препъвам. Немирникът пак запрепъва децата. запрепъвам се страд.
ЗАПРЕПЪ̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна да се препъвам. Когато баба Луканица узна страшната вест, набързо забради черен чембер, препаса новичка престилка и се запрепъва в тъмното през калта, като се подпираше на тояжката си. В. Нешков, Н, 85. Попдимев, който в говора си позаекваше и беше стеснителен младеж, сега отеднаж избухна, запрепъва се едва ли не на всяка дума. Д. Талев, ГВ, 211.