ЗАПРÈТÈН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Забранен, непозволен. Запретните мисли хитрували, избикаляли и все пак си проправили път в обществото. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 83.
