ЗАПРЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Забранявам; запрещавам2. – Ако някой от вас или вашите синове, или вашите дъщери се отбие в шатрите им, за него винаги има покрив и постеля. Аллах поне не запретява да срещнеш друг човек под покрива си. А. Дончев, ВР, 222-223. Християнството пък не само че безусловно запретява всякакви убийства за каквито и да били цели, но даже поставя за идеал любовта към враговете. Възр., 1922, кн. 10, 312. запретявам се, запретя се страд. запретява се, запрети се безл. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп, било с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем свободна, стига само да се ограничава с едно морално влияние. Ал. Константинов, Съч., 182.

– От рус. запретить.


Източник: Речник на българския език (онлайн)