ЗАПРЕХА̀ПВАМ, -аш, св., прех. Рядко. Започна да прехапвам. Някои от децата се изсмяха. Помислих, че се смеят на моите кръпки. Запрехапвах устни, задавях се. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Но още с почването [да чете] сви вежди, запрехапва устни и най-накрая извика глухо и сподавено. Д. Калфов, Избр. разк., 183. запрехапвам се страд.