ЗАПРÈЧВАМ1, -аш, несв.; запрèча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям преграда, обикн. за да спра движението на нещо по някакъв път или през някакъв отвор; препречвам, преграждам. Изходът с тунела, стълбите и всички врати бяха запречени с тръне и железа, по чардака стояха стражи. А. Дончев, ВР, 279. Запречиха водите на реката с яка бетонна стена.
2. Поставям нещо напречно, за да направя преграда на път, отвор. Учителят и жената не продължиха опитите си да запречат гредата, а с все сили затиснаха портата. Ц. Родев, ИСД, 6.
3. Заставам напречно, като преграда, обикн. за да спра движението по някакъв път или през някакъв отвор; препречвам, преграждам. Дядо Цоньо запречи с едрата си фигура вратата. М. Яворски, ХСП, 84. На завоя се показаха конни стражари. Като при засада, от страничните улици изскочиха и други полицаи и запречиха улицата. Х. Русев, ПС, 260. запречвам се, запреча се страд. Отсам третата кула скалата бе пресечена и отгоре ѝ направен подвижният мост, за да се запречи или допусне входът на Царевец, според нуждата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 129.
ЗАПРÈЧВАМ СЕ несв.; запрèча се св., непрех. 1. Вмъквам се между два и повече предмета, заставам напреко на някакъв отвор; препречвам се. Страшното дойде, когато започна да се топи ледът. Запречиха се огромните ледени блокове между яките опори в реката и водата рипна към брега, към строежа. С. Северняк, ОНК, 38.
2. Попадам в нещо тясно или между някакви неща, които ме притискат и не мога да се измъкна; заклещвам се, приклещвам се. И щях да изблещя очи, но се запречих в клоните на сливата и паднах по-леко на гърдите си. Ст. Даскалов, ЕС, 314.
ЗАПРÈЧВАМ2, -аш, несв. (рядко); запрèча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Започвам да преча. Колекционираше цигарени кутии, но един ден ѝ запречват и тя ги изхвърля всичките до една на боклука. Δ Тоя тип отдавна ми е запречил с критиката, ще трябва да го изгоня от отдела.