ЗАПРЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; запретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Забранявам; запретявам. Преди Заверата и гърци, и турци носели червени пояси, но отпосле турците им запретили и червената краска била заменена с черна. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303. – Алпийският устав строго запрещава катерене при мъгла! Не сте спазвали правилата за спасителна акция! Бл. Димитрова, Лав., 126. Един ден учителят Петко получи едно писмо от инспектора, с което му запрещаваше да учителствува, без да бяха казани причините за това. Хр. Максимов, СбЗР, 34. Ние живеем в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дълга си към своето отечество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 208. запрещавам се, запретя се страд. Образованието се отнемало от духовенството и се предавало на светските власти; запретила се търговията с роби. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. запрещава се, запрети се безл. В член 13-и се запрещава на чиновници без разрешение на началството да изказват служебни тайни в качеството им [на] свидетели пред съдилищата. Пряп., 1903, бр. 5, 1.
– От рус. запрещать.