ЗАПРЕЩÈНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Остар. Книж. Забрана, забраняване1; запрещаване, запретяване, запретявание. Запрещението със закон производството и продажбата на спиртните напитки е най-сигурното средство за изцеряване обществото от страстта към алкохола. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 334. На мене бе запретено да ся вестявам дето и да е в територията на Княжеството. Цяла година беше ся минало от това запрещение. П. Р. Славейков, ПХС, 3. Там [в Европа], дето съществуват цели кодекси обичаи, запрещения и привилегии, които са така също обязателни, както и написаните закони, не може ни да са помисли за свободното развитие. Знан., 1875, бр. 24, 367.
2. Юрид. Обикн. в съчет. с поставяне, поставям, съм, намирам се и под. и предл. под. Ограничаване на правата на лице, като те се упражняват от попечител. За малолетни и непълнолетни, както и за поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. Ив. Дерменджиев и др., АПОЧ [еа]. Видът на правното ограничение може да бъде: „пълно запрещение“, „ограничено запрещение“, „лишен от родителски права“ или „ограничени родителски права“. ДВ, 2012, бр. 37 [еа]. „Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода.“ С, 2017, бр. 8625 [еа].
– От рус. запрещение.