ЗАПРИЛЍЧВАМ, -аш, несв.; заприлѝчам, -аш, св., непрех. С предл. на. Започвам да приличам. Лека-полека той [гащеризонът] се превърна целият на парцали. Един ден Заяко рече на жената: „Това вече не става за носене, на битолски просяк заприличах“. Й. Радичков, СП, 105-106. Тези снежни искри, тази бяла виеща се мъгла ни заприличва на Галактиката. Ние се понасяме с далечния, фосфоресциращ, отвеждащ в безкрая Млечен път. Бл. Димитрова, Лав., 91. Очистените стърнища се сливаха с пожълтелите поляни и цялото поле, изсъхнало, прашно, заприличваше на пустиня. Й. Йовков, ПК, 130.
◊ Заприличвам / заприличам на кука. Разг. Отслабвам много, измършавявам толкова, че чак се прегърбвам. – Аз глава не мога да дигна от работа, на кука съм заприличала вече, я ме виж! М. Марчевски, П, 273.