ЗАПРИМЍГВАМ, -аш, несв.; запримѝгам, -аш, св., непрех. Започвам да примигвам; запремигвам. – Момченца, знаете ли коя е най-дългата река на света? – А най-дълбоката? – попита друго едно от децата. – Най-дълбоката ли? Най-широката и пълноводната ли? – подзе Калитко, като ситно-ситно запримигва с метличките на големите си кестеняви очи, мъчейки се да си спомни. Ив. Хаджимарчев, ОК, 8. Огрени от бледата светлина, хората се разшаваха и запримигаха. К. Калчев, ЖП, 191. Над полето беше паднала равномерна сянка. Из топлия въздух запримигваха светулки, понякога безшумно се мяркаха залутани прилепи, а из стърнищата зацвърчаха хиляди щурци. Х. Русев, ПС, 159.