ЗАПРЍМЧВАМ, -аш, несв.; запрѝмча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо в примка; впримчвам. Жела извади серкмето, натопи го във водата и го разтвори надълго по брега, за да оправи гънките му. После тя запримчи въжето на дясната си китка, нагази в реката и го метна със замах напред. Г. Мишев, ЕП, 193. Наистина стотина от делибашиите на Аджията сритали конете и въз него [Яврово], но и селяните ги дочакали добре: престъргали на косъм десетина буки край пътя, запримчили върховете им с въжета от повет и щом главорезите се изнизали през там – засъбаряли ги върху тях. Н. Хайтов, ПП, 13-14.
2. Остар. Затварям, запъвам врата чрез специална кука или чрез завързване с въже, тел и др. Лянката притвори добре вратата и я запримчи отвън със закачалката. Някой напъна вратата на одаята отвътре. Вратата на одаята пак се задърпа. – Какво става там, човече, отвори! Й. Йовков, ЖС, 107-109. Той сам запримчи от външна страна вратата на воденичаря дядо Цоно и обрахме ореха му. СбАСЕП, 287. запримчвам се, запримча се страд.