ЗАПРИПЍРАМ, -аш, св., непрех. Започна да припирам. – Како-о-о, да вървим – заприпира пак детето. – Да вървим, Здравке – замълви пак Севдана и почна да събира платната си бавно и неохотно. Ц. Церковски, Съч. III, 27. Радка погледна ръчния си часовник със сребърна верижка и заприпира: – Стига вече! Продължавайте, че кое време стана! Ст. Марков, ДБ, 167.