ЗАПРЍПКВАМ, -аш, несв.; запрѝпкам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да припкам. Тя ускорява стъпките си. Заприпквам наред с нея. Т. Влайков, Пр I, 269. Най-после видя босата Марийка, че излезе и заприпка по острите камъни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 189. Някъде ще заприпка тънкокрако конче и тънко ще изцвили. Й. Йовков, АМГ, 138.