ЗАПРИСВЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да присвивам. Буля Николица, която беше мълчала досега, заприсвива устни: – Върбане, бре? Ти какво ни вадиш душите! Ст. Марков, ДБ, 206. заприсвивам се страд.

ЗАПРИСВЍВАМ СЕ св., непрех. Започна да се присвивам. Както копаеше на лехата, тя заохка, заприсвива се и скоро си тръгна към село. Ст. Марков, ДБ, 219.


Източник: Речник на българския език (онлайн)