ЗАПРИТЍСКАМ, -аш, св., прех. Започна да притискам. Той скоро стигна, ала напразно: вечеринката се бе свършила. Той се върна съвсем убит, – нещо тежко го запритиска, като че целият свят се сгромоляса върху главата му. М. Кремен, СС, 64. запритискам се страд., възвр. и взаим. Той дигна ръка и посочи встрани, като с другата си ръка силно изви коня си натам. Останалите агалари го последваха. Това съвсем обърка движението, хората се запритискаха, заблъскаха се, но никой не посмя да възроптае. Ст. Дичев, ЗС II, 76.
ЗАПРИТЍСКАМ СЕ св., непрех. Започна да се притискам. Грабна и той шарената си торбичка и се запритиска към вратата. Ст. Даскалов, ПЯ, 132.