ЗАПРИХОДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Финанс. Отгл. същ. от заприходявам и от заприходявам се. При заверките на годишните им финансови отчети са били открити много сериозни слабости, най-вече с начина на заприходяване и управление на активите. Банк., 2013, бр. 3 [еа]. „Не, не, не мога да ги заприходя, казва счетоводителката, нямам основание за заприходяване.“ Нов., 2006, бр. 145 [еа].