ЗАПРЍЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заприщя като прил. 1. За вода или река, канал и др. – който е преграден, заграден; подприщен. Противоп. отприщен. В скоро време заприщената река толкова издигнала водите си, че заляла част от Ихтиманското поле. БНТв ХІ [еа]. Народното недоволство бе се набирало като заприщена вода и се намериха тъкмо думите, които всеки прие и ги повтаряше като свои. Д. Талев, ЖС [еа].
2. Диал. Който е затворен някъде, който се намира някъде, откъдето не може да излезе. Божекът седеше свит в ъгъла и само очите му светеха като на звяр, заприщен в чуждо леговище. Сл. Караславов, ДИН [еа]. Незнайни сили, заприщени в небето, всяваха страх у всяко живо същество.