ЗАПРЍЩЯМ, -яш, несв. (остар.); запрѝщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заприщвам. Той само леко бутна поп Анастас да не заприщя път, сложи ръце на гърба си и бавно пое към дома. Св. Минков, МЗ, 30. Скоро войската туря край на това стълкновение. Тя заприщя улиците. Ст. Чилингиров, ПВ, 65. Стара планина тука е близко и погледът ти с услада бяга по безчислените ѝ талазовидни могили, безконечната верига на които заприщя целия северен кръгозор. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. Заприщям реката. заприщям се, заприщя се страд.
ЗАПРЍЩЯМ СЕ несв. (остар.); запрѝщя се св., непрех. Разг. Заприщвам се.