ЗАПРОБЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да пробивам. – Стражата! – извика кметът и трима здрави, мустакати мъже с дебели чомаги в лъцете си запробиваха път. Г. Караславов, Избр. съч. I, 156. С гъвкави, бързи движения той си запробива път отново. Ст. Дичев, ЗС II, 560. запробивам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)