ЗАПРОЗЍРАМ1, -аш, св., прех. Започна да прозирам1, да виждам, да разбирам, да проумявам нещо. И той най-сетне запрозира истината.

ЗАПРОЗЍРАМ СЕ св., непрех. Започна да се прозирам, да се виждам, долавям, да се забелязвам, да проличавам; запрозирам2.

ЗАПРОЗЍРАМ2, -аш, св., непрех. 1. Започна да прозирам2, да се виждам, да се забелязвам, да проличавам. Тук-там между дърветата запрозираха дребни нивици. Й. Радичков и др., ГСП, 141.

2. Започна да ставам прозрачен. Полата ми запрозира от многото носене и изтъркване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)