ЗАПРОКЛЍНАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да проклинам. Вестта излитна навън, разтревожи жените; те се разщъкаха, завайкаха, запроклинаха де кого сварят. Н. Нинов, ЕШО, 97. В тоя миг проклетото слънце изскочи на изток и лъчите му тъй заблестяха върху обляното с вода поле, че Кекавмен зажумя и най-напред помисли с удоволствие, че ще изсъхне, а после запроклина. А. Дончев, СВС, 703. – Не забравяй, че и наши хора ще пострадат. Бесилки ще се дигнат, жени и деца ще писнат и ще запроклинат всички и всичко. К. Петканов, П, 85. запроклинам се страд., възвр. и взаим.