ЗАПРОЛЕТЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от запролетява и от запролетява се. Отрядът се изниза от гората. През угарите, които още не бяха почернели от запролетяването, след тях оставаше дълбока като бразда диря. М. Яворски, ПОББ, 17. Сякаш е имало буйно запролетяване в тоя край, а сетне е настъпил неочаквано непривичен мраз. А. Гуляшки, ЗР, 267.
ЗАПРОЛЕТЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от запролетявам.