ЗАПРОНЍЗВАМ, -аш, св., прех. Рядко. Започна да пронизвам. Изведнъж в главата му светна мисълта, че от него искат да напусне чифлика, пламъкът ѝ подхвана прочетеното, прогори завесата и хиляди искри запронизваха болезнено мозъка му. О. Василев, Т, 266. запронизвам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)