ЗАПРÒСВАМ1, -аш, несв. (рядко); запрòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Започвам да прося. – Искам ѝ оцет, че си имам три глави чеснов лук, а тя ми не дава, сякаш съм запросил и като да ми е тя все едно и господарка. А. Страшимиров, УШ, 31. Зима иде. Хали люти пак ще да завеят, / зима страшна, а сираци тъжно ще запеят. / Ще запеят тъжни песни – сирашки неволи, / ще се лутат, ще запросят, гладни, боси, голи. Пч, 1919, кн. 9-10, 138. запросвам се, запрося се страд.
ЗАПРÒСВАМ2, -аш, несв. (рядко); запрòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Поисквам (обикн. девойка за съпруга). Косан Милица запроси, / Милица, млада загорка. / .. / Млада йе, не даваме я. Нар. пес., СбНУ IV, 65. запросвам се, запрося се страд.