ЗАПРОСТЍРАМ, -аш, св., прех. и непрех. Рядко. Започна да простирам. Нà, вчера ме накара да измъкнем от килера един сандък. И какво мислиш? Като заизважда от него и запростира едни офицерски панталони... Двайсет и три панталона простря да се проветрят! П. Славински, МСК, 43. При последните думи стотиците присъствуващи се хвърлиха на земята, допряха чела в дебелите килими и запростираха ръце към високия купол на джамията. Ст. Дичев, ЗС I, 11. запростирам се страд.

ЗАПРОСТЍРАМ СЕ св., непрех. Започна да се простирам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)