ЗАПРОТЕСТЍРАМ, -аш, св., непрех. Започна да протестирам. Поръчах им още по едно кафе, но те, макар и неохотно, изпиха и него. Поръчах им трета чаша и те запротестираха решително. Г. Крумов, Т, 73. – Доволен ли си, че те доведох тук? – Малко е да се рече, че съм доволен... – запротестирах аз. – Възхитен съм... Др. Асенов, СВ, 110. – Да не би да е тая пред тебе? – Не е, не е тя! – обърна се и весело запротестира девойката със силен смях. – Тая яребица не е удряна; на тоя ловджия сега пръв път му виждам очите! К. Величков, ПССъч. VIII, 249.